Галилео Галилей Константин Циокловски Николай Коперник Исак Нютон Фридрих Бесел       През 1610 година, години след героичната смърт на Джордано Бруно, по целия свят се разнася вестта за поразителните астрономически открития на италианския учен Галилео Галилей. Името на Галилей е известно на учените по това време. Той се прославя със своите открития във физиката и механиката, но се интересува и от астрономия и е последовател на учението на Коперник. Галилей счита, че наблюденията и опита са върховото средство за опознаване на природата.       Затова в астрономията той придава особено значение на наблюденията на небето. Коперник, Бруно и техните съвременници са могли да видят в небето това, което позволява невъоръженото човешко око. Галилей е първият учен, който наблюдава небето с помощта на направена от самия него зрителна тръба. Първата тръба, с която Галилей започва своите наблюдения, увеличава само 3 (три) пъти. След време той я усъвършенства и достига до 32-кратно увеличение. С помощта на този самоделен телескоп той прави потресаващи за неговите съвременници открития. Всяко от тези открития е нагледно потвърдено от учението на гениалния Николай Коперник. Наблюдавайки Луната, Галилей се убеждава, че на нея има равнини и дълбоки падини. А това означава, че лунната повърхност по своето устройство прилича на земната. Галилей открива четири спътника на планетата Юпитер и това откритие неопровержимо доказва, че не само Земята може да бъде център на въртене на небесните тела. Наблюдавайки слънчевите петна, Галилей забелязва, че те се придвижват по слънчевата повърхност и достига до извода, че Слънцето се върти около своята ос. Вече се допускало, че въртенето около собствената ос имат всички небесни тела, а не само Земята. Но това не било всичко. Наблюдавайки звездното небе, Галилей се убеждава, че броят на звездите е много по-голям, отколкото се вижда с невъоръжено око. Огромната бяла лента на небето – Млечния път, при наблюдение в неговата зрителна тръба, се разделя на отделни звезди. Така се потвърждава смелата мисъл на Бруно за това, че звездите са безброй, което значи, че Вселената е безгранична. Тези открития на Галилей са посрещнати с огромно удивление от неговите съвременници. Много години Галилей работи над своя книга, която успява с огромни трудности да издаде през 1632 година. В нея той обобщава своите открития, убедително показва безусловната правота на учението на Коперник и пълната несъстоятелност на системата на Птолемей. В отговор на появата на тази книга, римската църква привлича Галилей на съд. Насила заставен да се отрече от учението, че Земята се върти, Галилей е поставен под домашен арест, където през 1642 година умира.