Да си представим, че зрението ни е 1000 пъти по-мощно от сега. Гледайки към Вселената, тя няма да претърпи сериозни изменения. Но с новите очи гледката ще бъде много по-реална. Веднага ще видим в целия им блясък най-близките галактики; твърде много, дори далечни галактики ще ни покажат своите спирали, обсипани с мъглявини и звезди; ще видим галактики, свързани със звездни мостове, по-близки междугалактични купове, галактики-джуджета, компактни галактики; ще забележим тук и там просторни по-близки галактични купове, в които ще разпознаем отделните компоненти, различаващи се по между си по вид и размери, и други, твърде далечни, в които отделните галактики ще се виждат като едва забележими точки. С предишното око видяхме чудовищността на нищото, със сегашното наблюдаваме една неизмерима, но твърде населена бездна. Тази бездна е Космосът.