Мъглявината е понятие, използвано преди в астрономията за означаване на обектите извън слънчевата система , които се виждат като ярки или тъмни замъглени области от небето, за разлика от ясните форми на звездите. Днес терминът мъглявина се използва основно за означаване на газовите облаци от междузвездната среда.       Наблюдават се и светли мъглявини, чиято природа е различна. С едни от тях - планетарните, вече се запознахме. Други наричаме отражателни, защото се състоят главно от прах, който отразява и разсейва лъчите на осветяващите ги звезди (такива са мъглявините в Плеядите). А когато в облак от междузвездно вещество има гореща звезда с висока светимост, той започва да свети сам и се наблюдава като дифузна мъглявина. Най-известната дифузна мъглявина се намира в съзвездието Орион и се вижда дори без бинокъл. Голяма част от дифузните мъглявини се наблюдават също в ивицата на Млечния път. Най-плътните мъглявини имат канцентрация само около 100 частици в cm3. Това е плътност, която е 10 на 17 степен пъти по-малка от плътността на въздуха тук, на земната повърхност. Тя е милиарди пъти по-малка и от най-добрия вакуум в земните лаборатории. Общата маса на веществото в междузвездната среда е около 3-4% от масата на веществото, съсредоточено в звездите от Галактиката.       Интересен обект представлява една необятна мъглявина, намираща се в Големия Магеланов облак, наречена заради формата си Тарантула. Тя има диаметър 800 ly и маса, равна на 5 000 000 слънчеви маси. Мъглявината Орион, въпреки че е една от най-големите в Галактиката, има диаметър само 25 ly и маса 100 пъти по-голяма от слънчевата. Ако мъглявината Тарантула се намираше на разстоянието, на което е тази в Орион, тя щеше да покрие повече от една четвърт нашето.