Възстановяването и оцеляването на новосъздаденото Второ българско царство се дължи в най-голяма степен на 10-годишните успешни войни с Византия на цар Асен.
Някои автори както на белетристика, така и на исторически трудове, доста необосновано според изворите, противопоставят като интелектуално равнище мъдрият, разсъдлив, образован, спокоен и набожен Теодор-Петър на буйния, гневлив до безразсъдство, емоционален до лесна избухливост и не особено интелигентен Асен, като мъдреца - старейшина срещу воина с ум едва ли не на пале. Но това, че Петър е бил по-улегнал, набожен, миролюбив по нрав, а Асен по-войнствен и избухлив, не означава, че по - младият брат е бил по - глупав или дори по - неразумен.
Някои историци обясняват бягството на Йоан и Александър – синовете на цар Асен, в Галич с това, че те са имали роднини там, тъй като някоя от бабите им е произхождала от руските княжества, и то тъкмо от Галичкото. За съжаление това са голословни твърдения и недоказани и почти недоказуеми хипотези, почти толкова, колкото и твърденията за куманския произход на Асеневци. (За тях единствените доказателства са тюркския т. е. “куманския” произход на името (на) Асен и на прозвището му Белгун. По-сериозно е скорошното откритие на името Белгун в сведенията за куманските князе из днешните южноруски степи). Личното ми предположение е, че бягството на Асеновите синове е насочено към Галич, а не в друга посока поради случайно може би стечение на политико-географските обстоятелства. Йоан и Александър не могат да побягнат на юг, тъй като там ще попаднат в ръцете на латинците или на гърците – тогава непримирими български врагове. Те биха ги превърнали в заложници или биха ги разменили при някоя сделка с победилата групировка на новия български цар Борил. Унгарците като католици, по това време също са съюзници на латинците и противници на България. Твърде вероятно е те да биха се опитали да разменят Йоан и Александър срещу връщането от Борил на Белград или Браничево, които Калоян е отнел от унгарците през 1202 г. Сърбите са ненадежден съсед на България и също биха могли да постигнат някаква сделка с Борил и да му предадат (или дори да убият) Асеновите синове. Скитането заедно с някое куманско племе из степите едва ли е било примамлив избор за Йоан и Александър. Остава посока още по-на север, където има няколко православни (руски) княжества, враждебни на латинците. Единствено там младите Асеневци биха могли да намерят някакво относително сигурно убежище (при всички мислими рискове). И първото руско княжество на пътя им по стечение на географските обстоятелства се оказва Галичкото.
Ако не беше неговата изключителна дарба на пълководец и военен организатор на българите, умелото използване на военни хитрости (стратегеми) и привличането на съюзници сред куманите, власите и отделни византийски боляри, някои от които дори гърци по произход (по-късно при Калоян – Мануил Камица, докато при Асен плененият севастократор Исак Комнин заговорничи с Иванко срещу Асеня І), то българската държава едва ли щеше да оцелее в тежките борби с империята и нейната вездесъща дипломация.
Докато за Калоян като че ли надделява общото мнение, че той е бил принуден от обстоятелствата, особено пък след загубата на братята си, да съчетава в себе си качествата и на воина, и на държавника, и на пълководеца, и на дипломата, които божем са били поделени между братята му – едните у Петър, а другите у Асен.
1 2