Първата българска държава на Балканите е основана от хан Аспарух в 681 година, когато българските племена се обединяват със славянските, живеещи по делтата на р. Дунав. Тя е продължение на съществувалата по-рано североизточно от Черно море Велика България. Поради многото войни, които България води, при Петър I тя вече не е в състояние да се противопостави на по-богатата откъм човешки ресурси Византия, което води до падането й под ромейско владичество през 1018 г.

През 632 година хан Кубрат успява да обедини българските племена, намиращи се под властта на Тюркския каганат, в собствена държава, наречена от византийските историци Велика България. С помощта на оскъдните записки на арменски и византийски летописци са установени приблизително границите на тази държава: долното поречие на Дунав на запад, Черно и Азовско море на юг, река Кубан на изток и река Дон на север. Скоро след образуването си Велика България води войни с хазарите, които завършват в началото на 70-те години на VII век. До тогава хазарите са завзели териториите източно от Днепър. През 680 българите, обединени със седемте славянски племена и северите, водят война с Византия в местността "Онгъл", и след поражението си, византийците подписват мирен договор с България през 681, като се задължават да й плащат годишен данък. След войната България обхваща земите от северното черноморие и реките Днепър и Днестър на изток до р. Морава на запад, и от северните склонове на Стара планина на юг до южните склонове на Карпатите на север. От юг съсед й била могъщата Византия, от запад - Аварския хаганат, от изток - хазарите, които били завзели териториите на Кубратова България. Столица станала славянската крепост Плиска.

Хан Аспарух починал вероятно някъде към 700 год. в битка с напиращите хазари от изток. Наследил го синът му Тервел, който установил преки политически отношения с византийската власт, като на няколко пъти помогнал на сваления император Юстиниан II да си възвърне престола. Заради тази помощ ханът получава богатата и ценна област Загоре, на юг от Стара планина. Най-големият успех на хан Тервел е победата над арабите, обсадили Константинопол през 717 година, като това сложило окончателен край на опитите им да проникнат в Европа през Балканите. Победата му се равнява на постигната години по-късно победа над арабите на Карл Мартел при Поатие. След смъртта на хан Тервел България изпаднала в политическа криза, като хановете се сменяли почти всяка година чрез преврати и интриги, като върха на всичко е управлението на хан Умор — едва 46 дена. Положението се стабилизирало към края на 8 и началото на 9 век, когато престола заел Крум. От този силен и енергичен български хан започва династията на най-силно изявените владетели на Първата българска държава, управлявали почти до самия й край.