ИСТОРИЯ
 
       
През 4 в.пр.н.е. На Балканския полуостров се заселват тракийски племена. 7 в.пр.н.е.: Гърците основават първите колонии на Черно море: Одесос (Варна), Месембрия (Несебър), Дионисополис (Балчик). С основаването на гръцките колонии по тракийските крайбрежия (7-6 в. пр. Хр.) споменаванията на тази област и на жителите и в античната литературна традиция стават все по - чести и подробни.    От края на 6 в. пр. Хр. в Тракия възниква Одриското царство, чийто разцвет завършва с управлението на Котис I.

        След смъртта му държавата е поделена между трима владетели, но устоява на ударите на македони и келти. Келтите дори успяват да основат свое царство с център Тиле в Югоизточна Тракия, някъде около Бизантион, което загива около 216 пр. Хр. От 2 в. пр. Хр. Тракия е обект на многократни походи на римската експанзия. Около 15 сл. Хр. земите между Дунав и Стара планина са обявени за провинция Мизия, разделена през 87 от император Домициан на Горна Мизия и Долна Мизия, като границата минава по река Цибрица.
        През 45 император Клавдий завладява тракийското царство на Реметалк III и включва земите между Стара планина и Егейско море в провинция Тракия. През 3-4 в. старите провинции Тракия и Долна Мизия образуват диоцеза Тракия на префектурата Изток, а западната половина на Балканския полуостров се включва в диоцезите Дакия и Македония на префектурата Илирик. След варварските нашествия от 4-6 в. и идването на славяни и прабългари на територията на Древна Тракия през 681 възниква българската държава. Първата столица е Плиска, а начело на държавата стои ханът (цар). През 855 г. Кирил и Методий създават първата славянска писменост(глаголица). Основната цел за написването на тази азбука е създаването на самостойна "славянска" църква в Моравия, по молба на тамошния княз Ростислав.
        На територията на България тази писменост е ползвана между IX и XI век. Хърватско използва глаголицата до началото на XIX век.През 865 г. цар Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ. През 893г. Борис свикал народен събор , на който се решило за княз на българите да бъде избран синът му - Симеон, а столицата да се премести от Плиска в Преслав.При управлението на му Първата българска държава достига политическа и военна мощ. Най- голямото разширение временно се простира до границата на Германската Империя. След смърта му, на престола сяда синът му, Петър.
        Той сключва мир с Византия, която признава официално царската му титла и патриаршеския ранг на Българската църква. При управлението на Петър България изпада в криза, най-вече заради нападенията на руси и маджари от север. Започва разпространението на ереси, най-известна от която била богомилството, по името на своя водач - поп Богомил. То става основа и на албигойството, появило се по-късно в Южна Франция, както и на катарите. След смъртта на Петър през 969 политическата криза се задълбочава, като се сменят няколко царе на престола, и почти през цялото време реално страната е била управлявана от Самуил, обявен за цар през 997 г.
        Византийците завладяли цяла Тракия и Мизия, като паднала и столицата Преслав. След като станал цар, Самуил обявил за столица град Охрид в Македония, която все още била под скиптъра на българския цар. Самуил починал на 6 октомври 1014 г., след получен сърдечен удар.През 1185-1187 братята Асен и Петър застават начело на въстание срещу Византия, която през 1187 година е принудена да сключи мир, тъй като е заплашвана от други съседни народи.По този начин е признато възстановяването на Българската държава. Търново става новата столица - (1185 - 1393г.).
        През 1197 При Цар Калоян и преди всичко при Иван Асен II във владенията на държавата влизат Северна Албания, Македония и Западна Тракия, като се използва слабостта на Византийците.През 1393г. Османците нападат България и разрушават Търново.В следващите пет века България е превърната в турска провинция.
 
  Шумен 2006  
Разработено от Антоанета Рафаилова и Низан Невзатов