Славяните са група от народности, обитавали Източна Европа до 7–10 век от н.е., които говорели сходни езици, днес известни като славянски. Славяните спадат към индоевропейската езикова и етническа група. Може да се смята за безспорно, че тяхната прародина е Европа. По археологически и лингвистични данни е установено, че са населявали обширни области, заключени между Карпатите, Балтийско море и реките Одра, Днестър и ДнепърТака, към началото на първото хилядолетие пр.н.е. се оформил общият праславянски език, който запазил своята архаичност и имал редица сходства с иранските и индийските езици, с които влиза в групата на сатем езиците. В резултат на Великото преселение на народите през 3 век, славяните започнали да напускат своите първоначални територии. Оформили се три племенни групи славяни — западна, наречена венеди, източна — анти и южна — славини. До края на 5 век южните славяни заели териториите северно от река Дунав (приблизително териториите на днешна Унгария, Румъния и част от Украйна). Така славяните влезли в непосредствена близост с римо-византийската култура, която оказала значително влияние върху тяхното развитие. Произход и развитиеПървоначално славяните обитавали районите между горното течение на река Висла, Северните Карпати и река Днепър. Това е обширна гориста територия в Източноевропейската равнина, осеяна с множество малки реки, езера и блата. В тамошните земи, при съответните климатични условия, се оформила древната славянска материална и социална култура, която запазила спецификите си през следващите две хилядолетия.
Социалната структура на славянското общество не се отличавала от тази на другите варварски народи, появили се на историческата сцена в прехода между античността и средновековието. Основната обществена единица била родовата община (задруга), оглавявана от старейшина. Няколко родови общини образували племето, което се управлявало от племенен вожд, наречен княз. Неговата власт била ограничена от общото събрание на племето (Вяще), в което влизали всички мъже воини.
Религиозните вярвания на славяните били свързани с техния начин на живот. Те обожествявали природните сили, от които зависело благополучието им. Главен бог-творец на мълниите бил Перун. В това отношение е съпоставим със Зевс и Юпитер. Почитани били богът на плодородието Даждбог, богът на стадата Велес, богът на огъня и занаятите Сварог, богинята на красотата Лада. От най-древни времена сред тях бил разпространен култът към умрелите. Основен погребален ритуал бил трупоизгарянето. Заедно с праха на мъртвите в гробовете славяните поставяли различни предмети, които би трябвало да им служат в отвъдния свят. Погребенията им се придружавали от особени ритуали. Един от тях бил т.нар. тризна — своеобразно военно състезание. Над гроба на умрелия било устройвано и угощение, наречено страва. В религиозните им практики основно място заемало жертвоприношението, чиято основна цел било омилостивяването на бога. Използвали каменни и дървени идоли, пред които произнасяли езически молитви. Този ритуал е свързан със силно разпространения фетишизъм.