С руския княз била сключена спогодба, която коренно променяла отношенията отношенията между него и българите. Светослав бил признат за върховен заповедник над военните сили в страната, а наред с това - и за суверенен разпоредител по въпросите за война и мир. Това от своя страна го задължавало да зачита Борис III като законен владетел. Борис останал да царува в Преслав, а Светослав, истински господар на България, се установил в Дръстър. През ранната пролет на 972 г. Византийските войски обсадили Преслав. И след дълга обсада столицата на държавата била превзета. Със столицата на Симеона и с културното огнище на държавата било свършено. В пепелищата на Симеонови дворец били опожарени и най-ценните произведения на българския дух.

След превземането на Преслав, Йоан Цимисхи убедил българските биляри че идва като освободител и останалите български крепости и градове отворили вратите си. Останал само Дръстър във владение на Светослав. след 3 месечна обсада Светослав бил принуден да предаде и тази крепост и да напуснал пределите на българската държава. Почувствал се господар на българските земи Цимисхия преименувал Дръстър на Теодоропол, а Преслав на Йоанопол и заминал за Цариград., където публично цар Борис II свалил от себе си знаците на царското се достойнство. България на Крум, Бориса и Симеона била погребана. Унищожена била и българската църква, чийто земи преминали под ведомството на византийския патриарх.