Константин Бодин е най-малкия син на сръбския велик жупан (по-късно крал) Михаил (Михайло) от династията Воиславлевичи. Той се пада и правнук на българския цар Самуил, тъй като е внук на Самуиловата дъщеря Косара, оженила се за пленения от баща й сръбски княз Иван Владимир. Това дава основания на Бодин при второто голямо българско въстание срещу византийското владичество да се обяви за цар на българите под името Петър, в чест на светия цар Петър. Въстанието е подготвено от първенците на Скопие начело с кавханския потомък Георги Войтех. Спряно е пред крепостта Кастория (Костур) и е разбито, заради предателството на Георги Войтех. Константин Бодин е пленен от византийците, но с помощта на баща си успява да избяга. След смъртта на крал Михайло през 1081, той наследява дуклянския сръбски престол и управлява поне до 1101 г. Съдбата му никога отново не се свързва с България.