Петър Делян е български цар (Петър II). Според византийските източници, произхожда от долните слоеве на обществото. Прозвището Делян му идва от гръцката дума "долос", която означава хитър. Той се провъзгласил за син на Гаврил Радомир, сина на цар Самуил. Превръща се във водач на въстанието от 1040 г., започнало в Белград, и е провъзгласен за цар с цел привличане на участници във въстанието. По същото време бил провъзгласен и цар Тихомир. За да се обединят двата въстанически лагера Делян бил избран за единствен владетел. Основна роля за неуспеха на въстанието играе Алусиан, син на цар Иван Владислав. Той ръководи атаката на Солун, която се проваля, поради слабо пълководство и струва 15 000 жертви от българска страна. Чрез заговор Алусиян отнема властта от Делян. През лятото на 1041 г. Петър II Делян е отведен в Константинопол. Няма по-късни исторически сведения за него. Според народни поверия той е починал в манастира „Седемте престола“ в Стара планина, Искърското дефиле, близо до село Осеновлаг, който временно е бил и столица на България. Според същите поверия пръв игумен на манастира става неговият брат.