Враждебните отношения между балканските държави се развиват при все по-силно нарастващата турска заплаха. През 1351 г. Йоан Кантакузин се обръща към българския владетел Иван Александър с молба за пари за строеж на кораби, които да използва срещу турците. Българският цар отговаря ,,уклончиво". Сръбският крал Стефан Душан също отказва да помогне. Към средата на XIV в. от централната власт в Търново се отцепват част от североизточните български краища между долното течение на р. Дунав и Черно море. Тук като самостоятелен владетел се установява боляринът Балик. Център на владенията му става крепостта Карвуна (гр. Каварна). Той също се намесва във византийските междуособици. След смъртта на Балик идва Добротица, който продължава политиката на неподчинение спрямо търновския владетел. Добротица сече монети и премества резиденцията си в Калиакра.

През 1352 г. във Византия избухва нова междуособна война. В суматохата османските турци на Орхан завладяват малката крепост Цимпе на Галиполския полуостров (1352). На 2 март 1354 г. те превземат Галиполи, след като силно земетресение е сринало стените на крепостта. Галиполи става тяхната първа трайна база за нахлувания в Европа. През 1365 г. унгарският крал превзема Видин. Унгарците превръщат Видинска област в отделна административна единица - банат, под пряката власт на унгарския крал. Дотогава Видинското деспотство се е управлявало от сина на Иван Александър - Иван Срацимир, който след смъртта на баща си на 17 февруари 1371 г. се обявява за независим от Търново владетел. Видинска област става отделно българско царство.

Българския престол заема другият син на Иван Александър - Иван Шишман. Отношенията между братята не са добри. Различна е и външнополитическата им ориентация. Търновският цар поддържа по-тесни връзки със Сърбия, а видинският - предимно с влашките войводи.

През 60-те години на XIV в. смесеният свят на Мала Азия, организиран от османците, нахлува в Европа под зеленото знаме на пророка Мохамед. След завоюването на Адрианопол османците нахлуват в три направления в българските предели - към днешните градове Пловдив, Ямбол и Айтос. Тази османска кампания поставя началото на трийсетгодишната отчаяна защита на българските земи.

Пред лицето на османската заплаха самостоятелните владетели на Средна и Южна Македония - Вълкашин и Углеш, обединяват усилията си, но на 26 септември 1371 г. в битката при с. Черномен търпят пълно поражение. Османците започват настъпление на широк фронт. В Търново цар Иван Шишман е твърде слаб, за да се противопостави сам. След битката при Черномен той се признава за васал на Мурад I. Договорът е скрепен с брака на сестра му Кера Тамара и турския султан.

По същото време отцепилият се като самостоятелен владетел в Добруджа Добротица се сближава с Византия. Той жени дъщеря си за един от синовете на император Йоан V Палеолог. През 1379 г. междуособиците във Византия стихват, но империята е крайно изтощена и фактически се разпада на четири части: в Константинопол управлява Йоан V Палеолог, а в Южна Тракия, Солун и Пелопонес - синовете му Андроник, Мануил и Теодор.