Цар Борис II е монарх, управлявал България от 970 до 971 г. Той е първороден син от брака на цар Петър I и царица Мария (Ирина). Заедно с брат си Роман е даден като заложник във Византия, откъдето през 970 г., след смъртта на цар Петър, се връщат в България. До 971 г. Борис II управлява България, но след поредната война е пленен от византийския император Йоан Цимисхий. В Константинопол византийският имеператор заставя българският цар публично да свали инсигниите на българската царска власт и да ги положи в краката му. През 976 г. с брат си Роман избягват от Византия и, според легендата, на границата Борис е убит по грешка от българската гранична стража. През 971-976 г. управлението на България е поето от сина на комит Никола — Самуил. През 977 г. той признава за цар на българите Роман, но фактическото управление остава в негови ръце до смъртта на Роман през 996 г.