Република Мадагаскар

Страната има площ 587.0 хил. кв. км и е разположена в западната част на Индийския океан на остров Мадагаскар и прилежащите му малки острови (Нуси Бе, Нуси Бураха (Сент Мари) и др. на около 400 км от крайбрежието на Африка. Бреговата му линия е с дължина 5 080 км. Островът е част от древната Африканска платформа. През цялата източна част се простират Централните планини с височина 800-1500 м, разбити от тектонски процеси на отделни масиви - Царатанана (с най-висока точка в страната - връх Марумукутру - 2 876 м). Централните планини се спускат стръмно на изток към океана, а по дължина на крайбрежието е разположена тясна низина (20-30 км). Западната част на острова е заета от високи равнини с височина от 500 до 1000 м.

Климат - тропичен, на северозапад - субекваториален. Средните месечни температури в равнините са от 20-26 градуса Сº, валежи - над 3000 мм. В централните планини средните месечни температури са 13-20 градуса Сº, валежи - 1000-1500 мм, като на запад намаляват до 500-600 мм. Гъста речна мрежа и пълноводни реки - Суфия, Бецибука, Мангуки. Горите заемат 15 % от територията на страната, разпространени са и вторичните савани с баобаби и палми. По западното крайбрежие - мангрова растителност.

Население - 16 830 хил. жители. Гъстота - 28.7 жит. на кв. км. Естествен прираст 27. Средна продължителност на живота - мъже - 58 г, жени - 60 г.

Етнически състав - малгаши - 98.9 % (18 етнографски групи), други - 1.1 %.

Официален език - малгашки и френски.

Конфесионален състав - християни - 46.3 % (от тях католици - 47.3 %, протестанти - 52.7 %), мюсюлмани (сунити) - 10.3 %, местни традиционни вярвания и култове - 43.4 %. Градско население - 31 %.

Столица - Антананариву (над 1 млн. ж.). По-големи градове - Фианаранцуа (140 хил. ж.), Туамасина (170 хил. ж.), Махадзанга (130 хил. ж.), Тулиара (70 хил. ж.), Анцеранана.

Административно деление - 28 района.

По-важни исторически събития и дати - ХIV в. - на острова е образувана държава Имерина; 1500 г. - португалецът Д. Диас открива острова; ХIХ в. - образувано кралство; 1896 г. - острова е обявен за колония на Франция; 26 юни 1960 г. - провъзгласена независимостта на Малгашката република; 1972 г. - преврат и демократизация; 1993 г. - парламентарни избори.

Държавно устройство - република. Глава на държавата - президент, избиран за 5 години. Законодателната власт принадлежи на двукамерен парламент - Национално събрание (избирано за 4 години) и Сенат. Всеки две години се обновява половината от състава на Сената. Правителството се назначава от президента.

Парична единица - малгашки франк (FMG) = 100 сантима

Стопанство - аграрна страна. В селското стопанство са заети 76 % от активното население. Износът на селскостопанска продукция осигурява над 80 % от валутните постъпления. Основни култури - ориз (2.6 млн. т.), царевица (180 хил. т.), маниока (2.3 млн. т), захарна тръстика (2 млн. т), фъстъци (30 хил. т), кафе (80 хил. т), тютюн (4 хил. т), карамфил (7 хил. т), ванилия (2.8 хил. т - 1-во място в света по експорт). Животновъдство - едър рогат добитък - зебу (10 млн. глави), овце (около 3 млн. глави), свине (над 1.4 млн. глави). Промишлеността е слабо развита. Добива се графит (около 14 хил. т), хромити, слюда, кварц. Има залежи на железни руди, въглища и боксити. Работят захарни, цигарени, оризо-очистителни фабрики, месоконсервни, целулозно-хартиени и циментови заводи.

Транспорт - 40 хил. км шосета, от тях 6 хил. км асфалтирани и 883 км ж.п. линии. Главни морски пристанища - Туамасина и Махадзанга. Добре развит вътрешен и международен въздушен транспорт.

Туризъм - бързо развиващ се отрасъл. Годишно страната се посещава от 420 хил. туристи.

От София до Антананариву - 7 288 км