Република България

Страната е разположена на Балканския полуостров. Граничи (в км) с Румъния - 609 (от които 470 км по река Дунав), Югославия - 341, Македония - 165, Гърция - 493 и Турция - 259. Има брегова линия с Черно море - 378 км. Площта и е 110.99 хил. кв. км. Северната част на страната е заета от Долнодунавската равнина, която преминава на изток в Лудогорското и Добруджанското плато. Южно от тях по дължина на цялата страна е разположена планинската верига на Стара планина (Балкан) с най-висок връх Ботев - 2 376 м, на юг от която е по-ниската Средна гора. Между двете планини са Задбалканските котловини - Софийска, Пирдопска, Карловска, Казанлъшка и др. Централните части на Южна България са заети от Горнотракийската низина. В южните и югозападните части на страната са: най-високата на Балканския полуостров планина, Рила, с връх Мусала - 2 925 м; Пирин с връх Вихрен - 2 914 м; Родопи с връх Голям Перелик - 2 191 м; Витоша с Черни връх - 2 290 м; Беласица с връх Радомир - 2 029 м; Осоговска планина с връх Руен - 2 251 м и др. Черноморското крайбрежие в голямата си част е ниско, с обширни пясъчни ивици.

Климат - умереноконтинентален, в южните части - преходносредиземноморски. Средните температури за януари са от -2 до 2 градуса Сº в равнините и до -10 градуса Сº в планините, за юли са 19-25 градуса Сº в равнините и около 10 градуса Сº във високите части на планините. Валежи - 450-600 мм в равнините, до 1300 мм в планините. Главни реки - Дунав (470 км, гранична с Румъния), Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра (притоци на Дунав), Камчия, Марица, Места, Струма. Растителност - широколистни и иглолистни гори покриват 30 % от територията на страната. Над 1 700 м надморска височина - планински ливади и пасища.

Население - 5 560 хил. жители (юли 2005 г.). Гъстота - 74.3 жители на кв. км. Естествен прираст - 5. Средна продължителност на живота - мъже - 68 години, жени - 75 години.

Етнически състав - българи - 85.8 %, турци - 9.7 %, цигани - 3.4 %, руснаци - 0.3 %, арменци - 0.2 %, други - 0.6 %.

Официален език - български. Използват се още турски и цигански.

Конфесионален състав - християни - 87.0 % (от тях православни - 98.8 %, католици - 0.6 %, униати - 0.1 %, протестанти - 0.3 %, арменогригорианци - 0,2 %, мюсюлмани - 12,7 % (от тях сунити - 92,9 %, шиити (алевити или къзълбаши) - 7.1 %, други - 0.3 %. Извън страната живеят над 2 млн. българи, главно в Украйна, Молдавия, Русия, Румъния, Югославия, Гърция, Македония2, САЩ, Канада и др. Градско население - 73 %.

Столица - София (1 530 хил. ж.). По-големи градове - Пловдив (430 хил. ж.), Варна (389 хил. ж.), Бургас (240 хил. ж.), Русе (170 хил. ж.), Стара Загора (150 хил. ж.), Плевен (130 хил. ж.), Сливен (110 хил. ж.), Добрич (100 хил. ж.).

Административно деление - 28 области - от тях 14 в Северна България - Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Ловешка, Габровска, Великотърновска, Русенска, Силистренска, Разградска, Търговишка, Шуменска, Добричка, Варненска и 14 в Южна България - Бургаска, Сливенска, Ямболска, Старозагорска, Хасковска, Кърджалийска, Пловдивска, Смолянска, Пазарджишка, Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка, Софийска и София-град.

По-важни исторически събития и дати - VIII в. пр. Хр. - територията е обитавана от тракийски племена; VII в. пр. Хр. - образуване на гръцки колонии по Черноморското крайбрежие - Аполония, Месембрия, Одесос и др.; V в. пр. Хр. - Одриско царство; I в. - в състава на Римската империя - римски провинции Мизия и Тракия; 395 г. - в състава на Византийската империя; VI в. - заселване на славянски племена; VII в. - заселване на прабългарите, начело с хан Аспарух, на отвоюваните от Византия територии южно от река Дунав; 681 г. - образуване славяно-българската държава със столица Плиска; 803-814 г. - хан Крум, превземане на Сердика (София), първи закон; втора половина на IХ в. - разширяване на юг и югозапад; 865 г. - приемане на християнството при княз Борис I; 885 г. - разпространение на славянобългарската писменост - дело на братята Св. Кирил и Методий; 893-917 г. - при цар Симеон - "Златен век" величие на Българската държава - столица Преслав; независима българска патриаршия; войни с Византия; 967-1018 г. - падане на България под византийска власт; 1185-1187 г. - въстание на Асен и Петър, възстановяване на Българската държава; 1204 г. - разгром на кръстоносците от цар Калоян; 1218-1241 г. - при цар Иван Асен II България има излаз на три морета - Черно, Бяло (Егейско) и Адриатическо. Възстановена е българската патриаршия; 1393 г. - падане на Търновското царство под Османска власт; 1396 г. - падане на Видинското царство под Османска власт; ХVIII-ХIХ в. - Възраждане на българския народ; 1869 г. - създаване на БРЦК - Васил Левски; 1870 г. създаване на Българската екзархия; 1876 г. - Априлско въстание; 1877-1878 г. - Руско-турска война; 3 март 1878 г. - Санстефански мирен договор - обединени са почти всички български земи - Мизия, Тракия и Македония, без Северна Добруджа, Беломорска Тракия, Нижко и Лесковско; или 1878 г. - Берлински договор - разпокъсване на България на: Княжество България (васално на Османската империя, със столица София), провинция Източна Румелия (остават в Османската империя) - Солунски и Одрински вилаети. Пиротско и Вранско са дадени на Сърбия; 1879 г-1886 г. - княз Александър Батенберг; 6 септември 1885 г. - съединение на Княжество България и Източна Румелия; 1885 г. - Сръбско-българска война  - победа на българските войски; 1886 г. - детрониране на Александър Батенберг; 23 юни 1887 г. - за княз е избран Фердинанд I Сакс-Кобург-Готски; август-октомври 1903 г. - Илинденско и Преображенско въстание; 22 септември 1908 г. - обявяване на независимостта и на България за царство; октомври 1912 г. Балканска война, освобождаване на Южна Тракия и част от Македония, излаз на Бяло море; 1913 г. - Междусъюзническа война, България е нападната от 5 държави, загуба на територии; 1915-1918 г. - участие в Първата световна война; 1919 г. - Ньойски мирен договор - поредно ограбване на България; май 1920 г. - предаване на Западна Тракия (мандатна територия на Антантата) на Гърция; 7 септември 1940 г. - Крайовска спогодба - връщане на Южна Добруджа; април 1941 г. - освобождаване на Македония и Западна Тракия; август 1943 г. - умира цар Борис III - Обединител; 5 септември 1944 г. - СССР обявява война на България; 8 септември 1944 г. - съветските войски навлизат в страната; 9 септември 1944 г. - "народно въстание"; 8 септември 1946 г. - референдум срещу монархията; 15 септември 1946 г. - провъзгласяване на "Народна Република"; 10 ноември 1989 г. - начало на демократични промени; юни 1990 г. - първи демократични избори; март 1997 - международната организирана престъпност слага ръка на българската политика и икономика с въвеждането на МВФ; 2001 - България влиза в Гинес с избирането за министър председател на наследник на царския трон от 1944 г.

Държавно устройство - парламентарна република, начело с президент, избиран за 5 години. Постоянно действащ законодателен орган - Народно събрание от 240 депутата, избирани за 4 години. Изпълнителна власт - министерски съвет (правителство), начело с министър-председател.

Парична единица - лев (Lv) = 100 стотинки

Стопанство - индустриално-аграрна страна. Икономиката е в преходен период към пазарно стопанство. Има ограничени запаси от полезни изкопаеми - железни, оловно-цинкови, медни, уранови руди, въглища, мрамор и др. Водещи промишлени отрасли - цветна и черна металургия, машиностроене, химическа, нефтопреработвателна, циментова, дървообработваща, текстилна, обувна, хранително-вкусова (тютюнева, винопроизводство, консервна и др.). Селско стопанство - обработваемите земи заемат около 50 % от територията на страната. Главни култури - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, тютюн, захарно цвекло, лозя, плодове и зеленчуци и др. Има традиции в отглеждането на маслодайна роза (розово масло - около 1 т/год.), лавандула, мента и др. Животновъдство - специализира се в отглеждането на едър рогат добитък, свине, овце, домашни птици.

Транспорт - шосета - 37.3 хил. км; ж.п. линии - 6.5 хил. км (65 % електрифицирани). Морски пристанища - Варна и Бургас. Пристанища на река Дунав - Русе, Лом, Видин, Силистра и др. Международни летища - 4.

Туризъм - сравнително добре развита туристическа инфраструктура. Морски курорти - Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Елените, Слънчев бряг, Несебър, Созопол и др. Планински курорти - Пампорово, Боровец, Банско, Витоша и др. Балнеолочебни курорти (в страната има над 500 лечебни минерални извора) - Хисаря, Вършец, Велинград, Сандански и др. Годишно страната се посещава от около 3 700 хил. туристи.

От София до Варна - 453 км