Република Италия

Страната е разположена на Апенинския полуостров, о-вите Сицилия, Сардиния и редица малки острови. Има площ от 301.3 хил. кв. км. Граничи (в км) с Франция - 515, Швейцария - 718, Австрия - 415, Словения - 218, Сан Марино - 70 и има брегова линия от 5 599 км, от които континентална - 3 301 км Тиренско море - 963, Адриатическо море - 1 128, Йонийско - 795, Лигурско - 415 (и островна - 2 298 км (Сицилия - 867, Сардиния - 973 и останалите - 458). Релеф - предимно планински - на север Алпите с най-висок връх Монблан - 4 807 м (на границата с Франция), южно от Алпите е Паданската равнина, а голяма част от Апенинския полуостров е заета от Апенинските планини с най-висок връх Корно - 2 914 м. В южните части на страната са действащите вулкани - Везувий - 1 277 м, Етна - 3 323 м (на о-в Сицилия), Вулкано - 500 м (на о-в Вулкано) и Струмболи - 924 м (на о-в Стромболи).

Климат - субтропичен, средиземноморски, на север преходен към умерен. Средната температура за юли са 20-28 градуса Сº, при южен вятър (сироко) се повишават до 40-45 градуса Сº, и за януари - до 12 градуса Сº. Валежи - 600-1000 мм в равнините, и до 3000 мм във високите планини. Реки - пълноводни в Северна Италия - По, Арно и др., а в южните части - маловодни, пресъхващи. В предпланините на Алпите има големи езера - Лаго ди Гарда, Лаго ди Комо, Лаго Маджоре и др. Растителност - широколистни гори в Апенините, в Алпите - иглолистни и алпийски ливади. Горите са 25 % от площта на страната.

Население - 57 260 хил. жители. Гъстота - 190.1 жит. на кв. км. Естествен прираст 2. Средна продължителност на живота - мъже - 75 г., жени - 81 г.

Етнически състав - италианци - 94.1 %, сардинци - 2.7 %, фриули - 1.3 %, каталонци - 0.1 %, ладино - 0.1 %, немци (южно-тиролци) - 0.6 %, словенци - 0.2 %, албанци (0.2 %, други - 0.7 %.

Официален език - италиански (литературен), използват се три групи диалекти.

Конфесионален състав - християни - 94.6 % (от тях католици - 99,4 %, протестанти - 0.3 %, униати - 0.2 %, православни - 0.1 %), мюсюлмани - 2.1 %, други - 3.3 %. Извън страната живеят над 11 млн. италианци, главно в САЩ, Франция, Аржентина, Канада, Германия, Швейцария, Австрия и др. Градско население - 67 %.

Столица - Рим (2 651 хил. ж.). Други градове - Милано (1 301 хил. ж.), Неапол (1 046 хил. ж.), Торино (917 хил. ж.), Палермо (689 хил. лв.), Генуа (650 хил. ж.), Болоня (384 хил. ж.), Месина (262 хил. ж.), Верона (254 хил. ж.), Триест (220 хил. ж.).

Административно деление - 94 провинции, обединени в 20 исторически области - Пиемонт, Вале д Аоста, Ломбардия, Трентино-Алто-Адидже, Венеция, Фриули-Венеция-Джулия, Лигурия, Емилия-Романя, Тоскана, Умбрия, Марке, Лацио, Абруци, Молизе, Кампания, Апулия, Базиликата, Калабрия, Сицилия, Сардиния.

По-важни исторически събития и дати - 1000 г. пр. Хр. - на територията живеят племената лигури, етруски, италики, латини, сабиняни; 754 г. пр. Хр. - основан от латините град Рим; 290 г. пр. Хр. - Рим завладява Средна Италия; 265 г. пр. Хр. - завоюва Южна Италия; 264-202 г. пр. Хр. - Пунически войни с Картаген; 168 г. пр. Хр. - завладян Балканският п-в; 158 г. пр. Хр. - завладени са Мала Азия и Сирия; 149-146 г. пр. Хр.  III-та Пуническа война - разрушаване на Картаген; 73-74 г. пр. Хр. - въстание на робите - Спартак; 58-51 г. пр. Хр. - завземане на Галия от Цезар; 30 г. пр. Хр. - присъединяване на Египет - император Октавиан Август. Рим става империя; I в. - завоювана Палестина и Юдея; 43 г. - завладяна Британия; 106 г. - подчинява Дакия; 395 г. - разделяне на Римската империя на Западна и Източна (Византия); 410 г. - варварите на Аларих разграбват Рим; 455 г. - разгром на Рим от вандалите; 476 г. - германският вожд Одокар сваля последния император на Западната Римска империя - Ромул Август; 488 г. - вестготите основават свое кралство; 554 г. - Византия установява господство над Италия; 774 г. - Италия е завзета от императора на франките, Карл Велики; 962 г. - германският крал Отон I създава Свещена Римска империя; ХV в. - испанците завладяват Сицилия, Сардиния и Южна Италия; 1796-1814 г. - господство на наполеоновска Франция; 1860 г. - борба на Дж. Гарибалди за обединяване на страната; 1861 г. - образуване на единно италианско кралство - Виктор Емануил I; 1889 г. - Италия завладява Сомалия; 1915 г. - участие в Първата световна война; 1922 г. - Мусолини завзема властта в Италия; 1929 г. - Латеранско съглашение с папата и образуване на държавата Ватикана; 1935 г. - Италия окупира Етиопия; 1940 г. - участие във Втората световна война в съюз с Германия; 1945 г. - смърт на Мусолини и край на войната; 1947 г. - след референдум Италия е провъзгласена за република.

Държавно устройство - парламентарна република. Президентът се избира от двете палати на парламента за срок от 7 години. Законодателна власт - парламент, избиран за 5 години. Състои се от две палати - Сенат на републиката (322 сенатора) и Палата на депутатите (630 депутата). Изпълнителен орган - правителство (съвет на министрите), начело с председател.

Парична единица - EURO

Стопанство - високо развита индустриално-аграрна страна, една от водещите в света. В страната се добиват живак, пирити, въглища, желязна руда, нефт, боксити, мрамор и др. Най-развити промишлени отрасли - машиностроене, автомобилостроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна, металургия, корабостроене, самолетостроене, електроника, електротехническа, оптическа, нефтопреработване. От селското стопанство с най-голяма значение е земеделието - зърнени култури (пшеница, царевица, ориз), плодове, грозде (10 млн. т годишно, 90 % от които се преработват на вино), цитруси (над 3 млн. годишно), домати (5.5 млн. т. годишно) и др. Животновъдство - млечно и месно (предимно в Северна Италия).

Транспорт - силно развит - шосета - над 300 хил. км (25 млн. автомобила, от тях 23 млн. са леки), ж.п. линии - 20 хил. км, 2/3 са електрифицирани. Главни морски пристанища - Генуа, Триест, Венеция, Неапол, Бари и др.

Туризъм - много добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от над 30 млн. туристи.

От София до Рим - 894 км