Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)


Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.


Друго наименование - Ейре

Страната има площ 70.27 хил. кв. км и заема по-голямата част от о-в Ирландия. На север граничи с Великобритания (Северна Ирландия) - 412 км и има брегова линия - 3 172 км. Източните брегове са ниски, слабо нарязани, а западните - нарязани от дълбоки заливи. Централните части са равнинни, а южните - от отделни планински масиви - ай-висока точка в планините Керри - връх Карантуил - 1 041 м.

Климат - умерен, океански. Средна температура 5-8 градуса Сº, юли 14-16 градуса Сº. Валежи - 700-1500 мм, в планините - до 2000 мм. Реките са пълноводни (най-голямата е Шанон), много езера и блата. Растителност - торфена и ливадна. Горите, главно широколистни, заемат 4 % от площта на страната.

Население - 3 620 хил. жит. Гъстота - 51.5 жит на кв. км. Естествен прираст 7. Средна продължителност на живота - мъже - 73 г., жени - 79 г.

Етнически състав - ирландци - 98.4 %, англичани - 0.9 %, други - 0.7 %.

Официален език - английски и ирландски (30 % от населението говори ирландски, освен английски език).

Конфесионален състав - християни 99.7 % (от тях католици - 96.4 %, протестанти - 3.6 %), други - 0.3 %. Извън страната живеят около 4 млн. ирландци, главно в Англия, САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. Градско население - 58 %.

Столица - Дъблин (953 хил. ж.). Други градове - Корк (180 хил. ж.), Лимерик (79 хил. ж.), Голуей (60 хил. ж.), Слайго.

Административно деление - 26 графства (от тях 4 града-графства са обединени в 4 исторически провинции - Конахт, Ленстър, Манстър и Ълстър (само най-западните му части).

По-важни исторически събития и дати - IV в. пр. Хр. - населена от келтски племена; III в. - образуване на малки княжества и кралства; 796 г. - начало на нормандски (викински) нашествия; 1014 г. - изгонване на норманите от страната; 1169-1171 г. - начало на англо-саксонско завладяване на Ирландия - образувана английска колония Пейл; 1541 г. - английска колонизация на острова - крал Хенрих VIII; ХVII в. - англичаните завземат североизточна Ирландия (Ълстър); 1641-1652 г. - неуспешно въстание против англичаните - хиляди ирландци са изселени в Америка като роби; 1919 г. - в Дъблин е обявена независимостта на Ирландия. Англо-ирландска война; 1921 г. - Ирландия става британски доминион в състава на Великобритания; 18 април 1949 г. - Ирландия е обявена за независима република.

Държавно устройство - парламентарна република, начело с президент, избиран за 7 години. Законодателен орган - Национален парламент, в който влизат президентът и две палати - сенат (60 души, частично назначавани от президента, частично избирани от университетите и представителите на професиите за 5 години) и палата на представителите - 166 депутата, избирани за 5 години. Изпълнителна власт - правителство с премиер-министър.

Парична единица - ирландски фунт (IRL) = 100 пенса.

Стопанство - развита индустриално-аграрна страна. Разполага с находища на торф, олово, цинк, мед, сребро, природен газ и др. Промишлени отрасли - електроника, машиностроене, химическа и хранително-вкусова. Селско стопанство - животновъдство (70 % от продукцията е за експорт) - едър рогат добитък, свине, овце. Растениевъдство - пшеница, ечемик, овес, картофи, захарно цвекло. Развит е и риболовът.

Транспорт - шосета - 92 хил. км, ж.п. линии - 4 хил. км., вътрешни водни пътища - 500 км. Главни морски пристанища - Дълбин, Корк, Голуей, Слайго.

Туризъм - годишно страната се посещава от около 4 млн. туристи.

От София до Дъблин - 2 477 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия