Република Ирак

Страната има площ от 438.3 хил. кв. км. Граничи (в км) със Сирия - 603, Турция - 331, Иран - 1 515, Йордания - 147, Саудитска Арабия - 895, Кувейт - 254, и има брегова линия с Персийския залив - 73 км. Голяма част от територията е заета от Месопотамската низина, на северозапад - платото Джезире, на запад - части от Сирийската пустиня, на североизток - части от Арменските и Иранските планини, където е и най-високата точка на границата с Иран - 3 598 м.

Климат - субтропичен, сух. Средни януарски температури - 17 градуса Сº, юли - 33 градуса Сº, на юг до 50 градуса Сº. Валежи - на север - 300-700 мм, на юг - 50-100 мм. Основни реки са Тигър и Ефрат, които се сливат в долното си течение - Шат ел Араб. Растителност - полупустинна и степна, на югозапад - пустинна, в поречието - галерийни гори. Горите заемат 2 % от територията.

Население - 23 750 хил. жит. Гъстота - 54.2 жит на кв. км. Естествен прираст 34. Средна продължителност на живота - мъже - 64 г., жени 68 г.

Етнически състав - иракски араби - 76.4 %, асирийци - 0.8 %, кюрди - 19.0 %, перси - 0.8 %, туркмени - 1.4 %, други - 1.6 %.

Официален език - арабски и кюрдски, други - иракски арабски диалект.

Конфесионален състав - мюсюлмани - 94.5 % (сунити - 40.5 %, шиити - 59.5 %), християни - 4.3 % (армено-григорианци - 5.7 %, сиро-православни (якобити) - 5.6 %, несториани - 19.7 %, халдейци (униати) - 56.3 %, сиро-католици (униати) - 7.6 %, други - 5.1 %), юдаисти - 0.1 %, мандеи - 0.3 %, йезиди - 0.8 %. Градско население - 72 %.

Столица - Багдад (4 000 хил. ж.). По-големи градове - Мосул (750 хил. ж.), Басра (500 хил. ж.), Киркук (200 хил. ж.), Ен Наджаф, Сюлеймания, Кербела.

Административно деление - 18 провинции (мухафази).

По-важни исторически събития и дати - 3000 г. пр. Хр. - възникване на Шумерската държава; 2500 г. пр. Хр. - обединяване на страната - държавата Акад; 2000 г. пр. Хр. - образуване на Вавилонското царство; VI в. пр. Хр. - в състава на Персия; 661 г. - арабско завоюване; 762 г. - основан Багдад - център на мюсюлманския свят; 1055 г. - завоювана от селджуците; XV в. - в състава на империята на Тимур; 1530 г. - в състава на Османската империя; 1914 г. - британска окупация; 1921 г. - Ирак е провъзгласен за кралство, под контрола на Англия; 14 юли 1958 г. - сваляне на монархията и провъзгласяване на Ирак за република; 1979 г. - на власт идва Саддам Хюсеин - милитаризация и ислямизация; 1980 г. - безрезултатна война с Иран; 1990 г. - нахлуване на иракски войски в Кувейт - начало на войната в Персийския залив. Намеса на САЩ и НАТО, поражение и международна изолация на Ирак; създаване на автономен кюрдски район в Североизточен Ирак.

Държавно устройство - "суверенна народно-демократична република". Висш  орган на властта - Съвет на революционното командване, ръководен от президента (Саддам Хюсеин), който е и главнокомандващ и премиер-министър. Съществува и еднопалатен Национален съвет (парламент) от 250 депутата (30 назначени от президента, 220 избрани за 4 години). Президентът се избира за 7 години с референдум.

Парична единица - иракски долар (ID) = 1000 филса.

Стопанство - в резултат на военните конфликти и последвалата изолация, страната е в тежко икономическо положение. Ирак има голям икономически потенциал, основа на който са значителните запаси от нефт (над 65 млрд. т), природен газ, сяра и фосфати. Има предприятия на нефтопреработвателната, циментова, машиностроителна, хранително-вкусова, текстилна промишленост. Селско стопанство - отглежда се пшеница, ечемик, ориз, памук, тютюн, финикова палма, цитруси и др. Животновъдство - едър рогат добитък (около 2.5 млн. глави), овце и кози (около 15 млн. глави), камили, коне.

Транспорт - пътища - 50 хил. км, от тях 40 хил. км с твърдо покритие, ж.п. линии - 2 хил. км. Има 4.2 хил. км нефтопроводи и 2.6 хил. км газопроводи. Морски пристанища - Басра, Фао, Ум Каср. Международно летище - Багдад.

Туризъм - въпреки многобройните туристически забележителности, поради политическата обстановка, страната практически не се посещава от туристи.

От София до Багдад - 2 111 км