Близък Изток Турция Сирия Ливан Израел Иран Ирак Йордания Кувейт Афганистан Кувейт Еахрейт Катар Сарабия Обидинени Арабски Емирства Оман Йемен
Б. Изток
Средният изток (или Западна Азия) седи където Африка, Азия и Европа се срещат. Страните на Средния изток са всяка част от Азия, ако не бе причини на яснотата ние географично показваме на тях тук като отделен landmass.

Мненията се различават що се отнася до какви страни правят нагоре по съвременното определение на Средния изток. Исторически, Армения и Азербайджан са били дълго асоциирани със Средния изток, но през последните години, някои източници сега разглеждат тях да бъдете повече плътно изравнени с Европа основана на техните съвременни икономически и политически тенденции. Ние сме влезли в този посоката, и същото кандидатстват за островния държавата Кипър, което прави за Джорджия, предишната Руска република.

Африканският Държавата Египет е все още мислен (от някои) да бъде в Средния изток, също като северните Африкански страни които граничат Средиземно море.

Ние се опитваме тук да покажем, че съвременното определение, но в света на география, има често много отговори или (лични или политически мнения) да какви се оказват са прост въпрос.

Линкове | За нас
Информация

За египтяните Азия (Сет-Шет) представлявала земите, които започват там, където свършва Синай и продължават на изток, простирайки се до безкрая като продължение на земите на великите цивилизации. Връзки с Азия се осъществяват още от праисторическия период; семитските завоеватели придават на египетския език завършен вид.

Влиянията на културите от Близкия изток се чувстват осезаемо през додинастическия период и се появяват не толкова по мирен път на търговските контакти, колкото в резултат на нашествията. Връзките на Египет с Азия от историческата епоха са често от военен характер и за да се защитят от съседите разрушители на изрок, египтяните от Старото царство се изолират в богатата си долина, която за прекалено бедните съседи представлявала съсредоточие на изкушенията.

Азия е необходима на Египет с богатствата, които той черпи от Сирия и Финикия: дървесина от Ливан, скъпоценни камъни, метали от първа необходимост като мед, бронз, сребро, а по-късно и желязо. В действителност, частта от Азия, която египтяните от Старото царство познавали, покривала Синай и крайбрежната ивица, населявана от ханаанците. Владетелите от Средното царство не разпростират по-далече обсега на своите връзки и чрез посредници опознават другата велика култура — месопотамската. Азиатските племена на хиксосите слагат край на разпадащия се Египет и основават разпростиращата се на два континента държава — на територията на Египет и Палестина (виж Ханаан).

През Новото царство, завладявайки Азия, египтяните я опознават непосредствено и по-задълбочено. Палестина е превърната в провинция, финикийците и сирийците са покорени, а непознати дотогава далечни народи, както древни, така и млади, стават непосредствени съседи на египтяните: хетите на север, митанийците, при които фараоните от XVIII династия отиват да си търсят съпруги от царско потекло, на изток — асирийците и вавилонците, които изиграват огромна роля в египетската история.

От Асирия ще пристигнат първите „ненавистни азиатци“, които ще се настанят по земите на „Та-мери“ (Обичаната земя — едно от имената на Египет), останала незасегната от основаването на Новото тиванско царство.


С идването на персите азиатският свят се разрасва още повече и Египет остава само провинция в огромната империя, преди да извоюва отново независимост под управлението на чужди, но вече египтианизирани династии — Лагидите.


Йордания

Пълно наименование - Хашимитско кралство Йордания

Страната има площ 89.4 хил. кв. км. Преди към Йордания бяха и 5.9 хил. кв. км част от Палестина, присъединена към Йордания след арабо-израелската война 1948-1949 г. и окупирана след 1967 г. от Израел. Граничи (в км) с Израел - 531, Сирия - 356, Ирак - 147, Саудитска Арабия - 780, и има брегова линия с Мъртво море - 118, с Червено море - 25 км. Голяма част от повърхността е платовидна. Преобладават височините от 500 до 1000 м, с най-висока точка 1754 м в южните части на страната. Западните части са тектонска падина Гхор (Ел Гор), в пределите на която е Мъртво море и река Йордан.

Климат - субтропичен със сухо и горещо лято - юли от 24 до 30 градуса Сº и мека зима - януари от 8 до 14 градуса Сº. Валежи - на запад - 500-700 мм, на изток - под 100 мм. Растителност - полупустинна, пустинна, редки оазиси с финикови палми. Само 1 % от територията е заета от гори.

Население - 4 660 хил. жит. (в това число и 1.6 млн. палестински бежанци). 2 % от населението са номади. Гъстота - 52.2 жит. на кв. км.

Естествен прираст - 37. Средна продължителност на живота - мъже - 68 г., жени - 72 г.

Етнически състав - йордански араби - 64.8 %, палестински араби - 34.4 %, черкези - 0.3 %, други - 0.5 %.

Официален език - арабски, други езици - сирийски арабски диалект, английски.

Конфесионален състав - мюсюлмани (сунити) - 91.7 %, християни - 8.3 % (от тях православни - 40.5 %, католици - 29.0 %, гръко-католици (униати) - 13.9 %, протестанти - 6.5 %, армено-григорианци - 4.6 %, сиро-православни (якобити) - 2.9 %, други - 2.6 %. Градско население - 75 %.

Столица - Аман (11 087 хил. ж.). Други градове - Ез Зарка (605 хил. ж.), Ирбид (381 хил. ж.), Акаба (42 хил. ж.), Ел Карак, Маан.

Административно деление - 12 губернаторства (мухафази).

По-важни исторически събития и дати - 3000 г. пр. Хр. - територията е населена от племената на ханааните; 2000 г. пр. Хр. - нашествие на финикийци и хети; 1000 г. пр. Хр. - в състава на Израелското и Юдейското царство; II в. - в римската империя; 395 г. - в състава на Византия; VII в. - завладяване от арабите - разпространение на исляма; XI-XV в. - нашествия на кръстоносци, селджуци, египетски мамелюци; XVI в. - в състава на Османската империя; 1918 г. - в състава на британска Палестина; 1921 г. - създаване на Трансйорданско емирство (под английски контрол); 25 май 1946 г. - независимо кралство Йордания; 1948-1949 г. - война с Израел; 1967 г. - нова война с Израел - загуба на територии, бежанци от Палестина; 1994 г. - мирен договор с Израел.

Държавно устройство - конституционна монархия, начело с крал (от февруари 1999 г. - Абдула II. Законодателен орган - Национално събрание, състоящо се от Сенат и Палата на депутатите. Сенатът се назначава от краля за срок от 4 години. Палатата на депутатите се избира за 4 години (80 депутата). Изпълнителен орган - правителство, начело с премиер-министър.

Парична единица - йордански динар (JD) = 1000 филса

Стопанство - икономиката се развива динамично. Природните ресурси са ограничени, освен запасите от фосфати (над 1.5 млрд. т), минерални соли от Мъртво море, мед и манган. Преобладават малки предприятия на хранително-вкусовата, строителната и текстилната промишленост. Обработват се 13 % от площите на страната. Отглеждат се лозя, маслини, плодове, пшеница, царевица, леща, цитруси. Животновъдството е с ниска продуктивност, отглеждат се овце, кози, камили.

Транспорт - шосета - 9.6 хил. км, от които 5.5 хил. км с твърдо покритие; ж.п. линии - 680 км. Единствено морско пристанище е Акаба. Международни летища - Аман и Акаба.

Туризъм - годишно страната се посещава от 660 хил. туристи.

От София до Аман - 1 631 км


Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия