Близък Изток Шпицберген Исландия Феьорски о-ви Норвегия Ирландия Шотландия Швеция Финландия Русия Естония Латвия Литва Беларус Дания Уелс Англия Холандия Полша Белгия Гилбралтар Канарски о-ви Лихтенщайн Чехия Словакия Германия Луксембург Франция Андора Португалия Испания Украйна Швейцария Австрия Унгария Молдова Словения Румъния Хърватска Монако Италия Босна България Сърбия Черна Гора Сан Марино Ватикана Македония Албания Гърция Малта Кипър Турция Грузия Армения Азърбейджан
Европа
Сдържен Размер: 9,938,000 кв km 3,837,081 кв мили

Процента от Земята Приземете се: 6.7%

Население: 727,000,000 (2005)

Описание

Европа, е 6-тия най-голям континент на планетата включват 47 страни и подбрани зависимости и територии.

В изискването географско , Европа не е действително континент, освен част на определенияот полуострова на Euroasia кой включва всички от Европа и Азия. Обаче, това е все още широко отнесено до като континент.

Европа (в зеления) е разделена от Азия от Русия Уралски Планини, и Каспийските и Черните Морета.

най-високата точка на Европа е Mt. Елбрус в Европейска Русия в 18,481 фута (5,633m), точно север на Джорджия/Руската граница. най-ниската точка на Европа е на повърхността на Каспийско море, в 92 фута (28m) под морско равнище.

Бележка: Турция и Руската Федерация (Русия) е разгледана част от и Азия и Европа; ние имаме някои специфични определения и подробно описва тук

Линкове | За нас
Информация

Европа е името на континент в Северното полукълбо, който граничи с Атлантическия

океан на запад; Северния ледовит океан на север; река Урал и планината Урал на изток;

Черно море, Прикавказието и Каспийско море на югоизток, и Средиземно море на юг.

Крайните точки на Европа са нос Рока на запад, нос Нордкин на север и нос Мароки на

юг. Площта на континента е около 10 000 000 km2, а на прилежащите острови - около 730 000 km2.

Европа е на предпоследно място в света по площ, но е третият по население след Азия и Африка.
Европа и Азия образуват свръхконтинента Евразия, като Европа заема 20% от него. Източната
граница с Азия е сухоземна и условна. Според едно от възможните определения тя преминава
по ръба на шелфовата ивица на островите Нова земя към Карско море до залива Байдарацкая губа,
минава по подножието на източния склон на планината Урал и нейното южно продължение Мугоджари,
по долината на река Емба до нейното вливане в Каспийско море. След това продължава по шелфовата
ивица на северната му част до устието на река Кура, границата между Кавказ и Арменското плато -
до Черно море.

Дължината на бреговата линия на Европа е около 41 000 km (на 1000 km2 се падат 4,1 km) - най- голяма хоризонтална разчлененост сред континентите. Големи полуострови са Скандинавски, Пиренейски, Балкански, Апенински.
Средната надморска височина е около 300 m, максималната е 5642 m (връх Елбрус), а минималната - -28 m (Каспийска депресия). Преобладават низините и равнините Средноевропейска равнина,
Източноевропейска равнина, Долнодунавска низина, Парижки басейн и други. Планините са около

20 % от територията на Европа (Кавказ, Алпи, Карпати, Пиренеи, Апенини, Урал, планините на

Скандинавския и Балканския полуостров). В Европа има и няколкщо вулкана, най-известни от които

са Хекла, Стромболи, Везувий, Санторин.

Сред полезни изкопаеми, срещащи се в Европа са нефт и природен газ (Урал, Кавказ, шелфа на Северно

море), въглища (Донбаски, Печорски, Горносилезийски и Рурски басейн, железни руди (Курска магнитна

аномалия, Урал, Лотарингия, Скандинавски полуостров), руди на цветни метали, каменна и калиева сол.

По-голямата част от Европа е с умерен климат (на запад - океански, на изток - континентален,

със снежна и студена зима). По северните острови климатът е субарктичен и арктичен, а в Южна

Европа - субтропичен. Средната януарска температура е от -24 °С (на арктическите острови) до

12 °С (в субтропичните части на юг); средните юнски температури са съответно от 3 до 29 °С. Валежите са от 1500-2000 mm годишно в планините, до 200 mm годишно и по-малко в Прикаспийската низина. Като цяло сухотата на климата нараства от северозапад на югоизток. Височината на снежната граница е от 50 m (Франц-Йосифова земя) до 3900 m (Кавказ). Площта на ледниците е около 118 000 km2.


Главните европейски реки са Волга, Днепър, Дон, Дунав, Висла, Одра, Елба, Рейн, Лоара, Рона,

Тахо. По-големи езера са Ладожко езеро, Онежко езеро, Венерн, Балатон, Женевско езеро.

Островите в Арктика и по крайбрежието на Северния ледовит океан са заети от арктични пустини
и тундра, на юг - лесотундра, смесени и широколистни гори, лесостепи, степи, субтропични средиземноморски гори и храсти (маквиси, фригана, шибляк); на югоизток - полупустини. На континента има много национални паркове, резервати и защитени територии.
Кралство Дания

Страната е разположена на полуостров Ютланд и 406 острова, от които 97 са населени. Граничи (в км) с Германия - 68, и има брегова линия със Северно и Балтийско море от 7 314 км. По-големи острови са Зееланд (7 448 кв. км), Фюн (3 486 кв. км), Лоланд (1 795 кв. км), Борнхолм (588 кв. км). Общата площ на страната е 43 094 кв. км, без Гренландия и Ферьорските острови. Дания е равнинна страна - редуват се ниски хълмове, ивици от крайни морени (макс. вис. 173 м) и равнинни участъци.

Климат - умерен, морски, с мека зима. Средните януарски темп. са около 0 градуса Сº, юлски - от 15 до 16 градуса Сº. Валежи - 600-800 мм. Реките са къси, езерата са многобройни, над хиляда от ледников и лагунен произход. Най-голямо е Аросьо - 40.6 кв. км. Растителност - широколистни и иглолистни гори - заемат 12 % от площта.

Население - 5 260 хил. жит. Гъстота - 118.2 жит. на кв. км. Естествен прираст - 1.0. Средна продължителност на живота - мъже - 74 г.; жени - 79 г.

Етнически състав - датчани - 96.9 %, немци - 1.0 %, ферьорци - 0.8 %, шведи - 0.3 %, други - 1.0 %.

Официален език - датски.

Конфесионален състав - християни - 98.7 % (от тях протестанти - 99.2 %, католици - 0.6 %, други - 0.2 %), юдаисти - 0.2 %, други - 1.1 %. Градско население - 85 %.

Столица - Копенхаген (с предградията) - 1 400 хил. жит. По-големи градове - Орхус (300 хил. ж.), Оденсе (200 хил. ж.), Олборг (170 хил. ж.).

Административно деление - 22 ампа (окръга), с особен статут са Ферьорски острови и Гренландия.

По-важни исторически събития и дати - V в. - местните племена юти и англи започват да се преселват в Британия, на тяхно място идват дани; VIII в. - набези на датчани (викинги) по крайбрежията на други европейски страни; Х в. - образуване на първото единно Датско кралство; 960 г. - приемане на християнството (при крал Харалд I); 1397 г. - Калмарска уния между Дания, Швеция и Норвегия, начело с датски крал; 1460 г. - присъединяване към Дания на Шлезвиг и Холщайн; 1523 г. - Швеция излиза от състава на датската държава; 1660 г. - след войни с Швеция, загуба на Сконе; 1814 г. - разтрогване на датско-норвежката уния. За Дания остават Исландия, Ферьорските острови и Гренландия; 1849 г. - провъзгласяване на конституционна монархия; 1864 г. - Датско-пруска война, загуба на Шлезвиг и Холщайн; 1940 г. - окупирана от германски войски; 1945 г. - освобождаване на Дания от английската армия.

Държавно устройство - конституционна монархия (от 1972 г. - кралица Маргарете II). Законодателна власт - кралицата и еднопалатен парламент - Фолкетинг (179 депутата, избирани за 4 години). Изпълнителна власт - принадлежи на кралицата и се осъществява от правителството, начело с премиер-министър.

Парична единица - датска крона (DKr) = 100 ере

Стопанство - високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия. Водещи отрасли - металообработване, машиностроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна промишленост. Добива се нефт (9 млн. т годишно) и газ (5 млрд. куб. м). Селско стопанство - високо продуктивно, механизирано. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потребностите на населението на Дания. В отрасъла са заети 6 % от трудоспособното население. 

Транспорт - ж.п. линии - 3 000 км, всички електрифицирани, шосета - 71 хил. км. Международно летище - Копенхаген.

Туризъм - силно развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от над 1.6 млн. туристи.

От София до Копенхаген - 1 636 км
Начало Африка Европа Азия Б.Изток Америка Антарктида Австралия
Начало Африка Европа Азия Близък Америка Антарктида Австралия