Пред нас е впечатляващата фигура на основателя на българската държава Аспарух. Първият официален документ, поставящ началото на българската държава, датира от 681 г. Тогава е подписан мирният договор с византийския император Константин IV Погонат. И несъмнено това остава най-важният въпрос за изясняване на същността, организацията и функцията на новоизградената българска държава. Плиска е избрана за столица на държавата. Близостта на първата българска столица ни кара да мислим, че тук, на тази земя, както се казва в легендата, Аспарух заби меча си в земята и каза: „Ето да бъдем България“ под това небе, на това земята! Образът на Аспарух няма конкретна автентичност, нямаме записи, които да ни казват какъв е бил, но всеки ще търси и ще намери в него образа на Първооснователя..

Зад него в триумфално темпо е конят - истинският приятел на прабългарския народ.

А кучето - жертвеното животно на прабългарите, е долу вляво от хана.

Авторите на композицията са търсили прототип на коня и кучето в релефа на скалите Мадара.

Над коня, вляво има фрагменти от „Именния списък на българските ханове“ - най-старият писмен източник за българската история с важна информативна стойност, културна, историческа и обществено-политическа значимост.

Той включва информация относно езика, хронологията и социално-политическия живот на прабългарския.

Под копитото на коня авторите пожелаха да представят земята, където българският народ стъпва - Орфей с арфата си, чийто чуден и завладяващ глас чудеше хората и животните, четири феи - богини от четирите сезона и един слънчев циферблат.