Начало на летоброенето
В различните календари началото на броене на дните (ера) било избрано по различни реални или митични събития. В древния Египет ерите започвали в годините на възкачване на фараоните на престола, в древния Китай – от началото на господството на императорите, в древния Рим – отначало “от основаването на Рим”, а по-късно по императорите, в еврейския календар. Това силно затруднявало хронологията на събитията. Налагало се въвеждане на единна ера в християнските държави. В 532г. н.е. римският монах Дионисий да се броят годините “от раждането на Христа”, т.нар. нова ера, по която се води летоброенето и до днес. Дионисий се занимавал с предварително изчисляване на датите на Великден се случва в неделя на една и съща дата. Това число е равно на произведението 7.4.19, където множителят 7 е броят на дните в седмицата (Великден е само в неделя), множителят 4 съответства на периодите на високосните години, а множителят 19 е Метоновият цикъл. Поради това всъщност началото на новата ера не е свързана с никакво историческо събитие. Новото летоброене е въведено в страните от Западна Европа след 15в.
Галерия
Астрономи изследваха за пръв път супермасивна черна дупка 
Открита е нова планета в съзвездието Дева
Допълнителната секунда 
2009 - Международна година на астрономията