Григориански календар
В Европа използвали Юлианския календар повече от 16 столетия. Но тъй като тропическата година е по-къса от Юлианската, то по този календар моментите на равноденствие ежегодно настъпват с около 11 минути по-рано от предходната година, а на всеки 128 години преминават на предходната дата. Така в 325 година, когато римският император Константин свикал Никейския Вселенски Събор за остановяване датите на християнските празници, пролетното равноденствие настъпило на 21 март, а в 1570г. (т.е. след 1245г.) то се изместило с 10 денонощия напред. Това довело до разминаване между приетите дати на религиозните празници и природните явления, по които те били остановени. По тази причина в Рим бил обявен конкурс за реформа на календара. Бил приет проекта на италианския математик Луиджи Лилио, в който се предлагало: а) да се изключват от броенето 10 дни и с това да се върне пролетното равноденствие на 21 март; б) да се изключат 3 денонощия от всеки 400 години по Юлианския календар. Със свое разпореждане (була) папа Григорий XIII въвел в действие новия календар през 1582г., който по-късно бил наречен Григориански. В него редуването на простите и високосни години в рамките на всяко столетие се води както в Юлианския календар, но последната година на столетието се счита високосна само ако номерът на столетието се дели на 4. Така от всеки 400 години по Юлианския календар се изключват 3 денонощия и продължителността на Григорианската година става 365,2425 денонощия, което надвишава продължителността на тропичната година само с 0,0003 денонощия. Тази разлика би довела до преместване на равноденствието с 1 денонощие след 3333 години. Григорианският календар бил последователно въведен в действие в държавите от Западна Европа в следващите столетия след 17 век. В България той е въведен през 20 век. Разделянето на годината на 12 месеца и групирането на дните в седмицата в Григорианския календар е условно и е запазено до днес по традиция. Недостатък на Григорианския календар е различният брой дни в месеците и тримесечията, което затруднява планирането на производството. Предложени са 2 проекта за календарна реформа. В единия се предлагала календарната година да се раздели на 13 месеца по 4 седмици. Тогава всеки месец ще започва в понеделник, а всяка дата се съответства на определен ден от седмицата. Първият ден от новата година и допълнителният ден във високосните години не влиза в никой месец. Другият проект предлага да останат 12 месеца, но във всяко тримесечие първият месец да има 31, а другите два – по 30 денонощия. Тогава всяко тримесечие ще започва в понеделник. Поради липса на международно съгласие до сега не е направена реформа, целяща да се избегне посочения недостатък на Григорианския календар.
Галерия
Астрономи изследваха за пръв път супермасивна черна дупка 
Открита е нова планета в съзвездието Дева
Допълнителната секунда 
2009 - Международна година на астрономията