Юлиански календар
Края на това положение поставил император Юлий Цезар, който поръчал на египетския астроном Созиген в 46г. пр. н. е. да разработи нов календар. Созген приел средната продължителност на годината, равна по египетските изчисления на 365,25 денонощия и я нарекъл Юлианската година. Тъй като календарната година трябва да съдържа цял брой денонощия той предложил всеки 3 последователни години да имат по 365 денонощия (прости години), а всяка четвърта година – по 366 денонощия (високосна). Правилото за определяне на простите и високосните години било следното: годините, чиито номера се делят точно на 4 са високосни, а останалите прости. В новия календар се запазило разделянето на календарната година на 12 месеца с предишните названия, като нечетните месеци съдържат по 31 денонощия, а четните – 30 денонощия, с изключение на последния месец Февруари, за който в простите години оставали 29, а във високосните -30 дни. Новият календар бил въведен от 1 Януари 45г. пр. н. е.,който бил обявен за начало на календарната година и бил наречен Юлиански. След година римският сенат преименувал месец квинтилис в юли в чест на Юлий Цезар, а в 8г. пр. н. е. – месец секстилис в август в чест на император Август, като към полагащите му се 30 денонощия като четен месец прибавил още 1 ден за сметка на месеца февруари. Впоследствие бил изменен броя на дните в последните 4 месеца и окончателно се установила съвременната продължителност на месеците. В Юлианския календар била била запазена древновавилонската 7-дневна седмица.
Галерия
Астрономи изследваха за пръв път супермасивна черна дупка 
Открита е нова планета в съзвездието Дева
Допълнителната секунда 
2009 - Международна година на астрономията