Календар
Календар (или летоброене) се нарича система за отчитане на дълги интервали от време (думата произхожда от латинската calendae – обявявам, тъй като за началото на всеки месец и година в древността се оповестявало цялото население). За да се създаде календар е необходимо да се избере единица за време с голяма продължителност и условна начална точка на отчитане. Природата ни е предоставила 2 циклични явления с големи периоди – смяната на лунните фази (синодичният месец S=29.53 денонощия) и смяната на годишните сезони (тропичната година Т= 365,2422 денонощия). В зависимост от избраната единица календарите биват: лунни (основани на смяната на лунните фази) и слънчеви (основани на смяната на сезоните). Но синодичният месец и тропическата година не съдържат цял брой денонощия, а календарната година и календарният месец трябва да имат цял брой денонощия, за да започва всеки месец и всяка година в началото на денонощието. Затова създаването на идеално точен календар е невъзможно. Първият лунен календар се появил в средата на третото хилядолетие пр. н. е. във Вавилон. В него било въведено групирането на дните в седмица, като всеки ден от нея бил посветен на едно от движещите се на фона на звездите 7 ярки светила, които се обожествявали. По-нататък лунният календар бил усъвършенстван и днес под названието мюсюлмански календар се използва в редица страни от Азия. Мюсюлманската календарна година съдържа 354 дни и се разделя на 12 месеца по 30 и 29 дни (средно 29.5 денонощия, което е близко до синодичния месец). За началото на всеки месец се приема първото появяване на тесния лунен сърп на вечерното небе. Тъй като мюсюлманската календарна година е по-къса от тропическата с около 11 денонощия, нейното начало се мести в различни сезони на годината. Първият слънчев календар бил създаден през третото хилядолетие пр. н. Е. в древен Египет. Там египетските жреци установили, че смяната на сезоните става през 360 дни и този интервал бил приет за продължителност на календарната година. Тя била разделена на 12 месеца по 30 денонощия. За измерване на времето в рамките на годината еклиптиката била разделена на броя на дните в календарната година (360 части – градуси), във всяка от които слънцето се намира по едно денонощие. Такова разделяна на окръжностите се е запазило до днес. Във второто хилядолетие пр. н. е. египетските жреци уточнили, че смяната на годишните сезони става през интервал от време 365,25 денонощия. В различните лунно-слънчеви календари, използвани в древен Китай и Гърция, задачата на съгласуване на лунните месеци и тропическта година била решавана по доста сложен начин. В 8в. пр. н. е. древните римляни използвали слънчев календар, в който календарната година се разделяла на 10 месеца и започвала през пролетта, от месец Март, наречен на бога на войната Марс. Названията на следващите месеци били Април – от латинската дума apricus (слънчев); Май, наречен на богинята на земята Майя; юни, наречен на богинята на небето Юнона. Останалите месеци получили названия на числителни имена. В 7в. пр. н. е. римляните преминали към лунен календар, в който годината била разделена на 12 месеца. Единадесетият месец бил наречен Януари – на бога на времето Янус, а името на дванадесетия месец Февруари е свързано с обряда на пречистването (februarius – пречистване), провеждане преди началото на новата година. Тъй като обаче лунният календар се разминавал с годишните сезони, за да започва календарната година винаги през пролетта, се налагало на всеки 2 години да се добавя допълнителен месец в календара с продължителност 22-23 денонощия. В резултат на тези самоволни корекции настъпил хаос в летоброенето.
Галерия
Астрономи изследваха за пръв път супермасивна черна дупка 
Открита е нова планета в съзвездието Дева
Допълнителната секунда 
2009 - Международна година на астрономията