Поясно време
Почти до края на 19 в. за измерване на времето в рамките на денонощието са използвали локалното средно слънчево време за всеки район от земната повърхност. Но местните времена са безкрайно много (колкото са географските меридиани) и за установяване на последователността на събитията, станали в различни места, е необходимо да се знаят както моментите им по местно време, така и географските дължини на местата, в които са се случили. Това е трудно реализуемо и неудобно за практиката.
Ето защо в 1879г. Е била предложена и международно приета поясна система за измерване на времето. За целта земната повърхност била разделена на 24 часови пояса, чиито граници минават точно по географските меридиани само в ненаселените райони, а в населените – по държавните административни граници. Номерацията на часовите пояси върви от запад към изток от 0 до 23, като за начален (нулев) меридиан е приет Гринуичкият. Във всеки пояс е прекаран централен меридиан, минаващ точно по географския меридиан, т.е. централните меридиани на поясите отстоят един от друг точно на 1h или 15º, поради което географската им дължина в часови мерки е равна на номера на пояса, изразен също в часове.
Върху цялата територия на часовия пояс се приема еднакво време, равно на местното средно слънчево време на централния меридиан на пояса. Това време се нарича поясно.
Следователно в границите n-ия часови пояс поясното време е :
Тn= To + n.
За кръгли часове разликата във времената на 2 точки, разположени с различни часови пояси, е равна на разликата в номерата на поясите:
Т1 – Т2 =n1 – n2
Разликата между пояното и местното време на точка от пояса с географска дължина λ e:
Tn – Tλ =n – λ
По принцип тя не би следвало да превишава 30 min, но поради изкривяването на границите на часовите пояси тя може да достигне 1 час.
Службите за точно време съобщават стойностите на поясното време, това време показват и часовниците, с които си служим в ежедневието.
От икономически съображения (пестене на електроенергия за осветление) в последните десетилетия в повечето държави през пролетно-летния сезон се използва т.нар. декретно време. За целта показанието на часовниците изкуствено се премества с 1 час напред в последната неделя на месец Март и се връща към нормалната стойност в последната неделя на месец Октомври.