Истинско слънчево време
Интервалът от време между две последователни едноименни кулминации на центъра на слънчевия диск на едно наблюдателно място се нарича истинско слънчево денонощие. За начало на истинското слънчево денонощие се приема момента на долната кулминация ня Слънцето. В рамките на истинското слънчево денонощие времето се измерва чрез часовия ъгъл на Слънцето t ,изразен в части от истинското слънчево денонощие. Следователно истинското слънчево време
Т• се определя чрез сумата:
Т•= t• + 12h
(членът 12 се появява поради това, че за начало на истинското слънчево денонощие се приема долната кулминация на Слънцето).
Истинското слънчево денонощие е по-продължително от звездното денонощие с около 4 min. Нека в момента на пролетното равноденствие Земята се намира в положение 1 и в този момент в точка О от земната повърхност е пладне,т.е. Слънцето и точката γ се намират в меридиана на тази точка. За звездно денонощие Земята се завърта около оста си на 360° и се премества по своята орбита на ъгъл ω=1° до положение 2. Тогава точката γ отново ще бъде в меридиана на точка О, но Слънцето няма да е достигнало до него. За да настъпи в точка О отново пладне ( горна кулминация на Слънцето) е необходимо Земята да се завърти около оста си още на около 1° ( точка О да заеме положение О ζ ), за което са необходими още около 4 min. Следователно продължителността на истинското слънчево денонощие съответства на завъртане на Земята около оста и на ъгъл 361°.
Всъщност истинското слънчево денонощие е по-продължително от звездното денонощие със стойността на ежедневното нарастване на ректасцензията на Слънцето ▲α•. Но в различните дни от годината ▲α• няма еднаква стойност, тъй като:
а) Слънцето се премества по еклиптиката неравномерно ( поради елиптичността на земната орбита), т.е. ежедневното нарастване на неговата еклиптична дължина през годината е различно (▲λ•≠ const );
б) Поради наклона на еклиптиката към небесния екватор, дори ако ▲λ• беше const, съответните ежедневни нараствания ня ректасцензията на Слънцето биха били различни като ▲α•<▲λ• около равноденствените точки и ▲α•>▲λ• около точките на слънцестояние (Фиг.3). Вследствие на това продължителността на истинскит слънчеви денонощия е най- малка около равноденствените дни и най- голяма – около дните на слънцестояне.
В резултат на двете причини продължителността на истинските слънчеви денонощия в течение на годината се изменя в границите до 1 min.
Поради различната продължителност на дефинираната единица за време (истинското слънчево денонощие), истинското слънчево време не може да се използва в практиката. То се използва в астрономията за определяне на моментите на изгрев и залез на Слънцето, а истинското слънчево денонощие служи за създаване на система за измерване на времето, в която продължителността на слънчевите денонощия е постоянна.
Галерия
Астрономи изследваха за пръв път супермасивна черна дупка 
Открита е нова планета в съзвездието Дева
Допълнителната секунда 
2009 - Международна година на астрономията