Пред нас е величествената фигура на създателя на българската държава Аспарух. От 681 г. датира първият официален документ, поставил началото на българската държава. Това е сключването на мирния договор с византийския император Константин ІV Погонат. И несъмнено този въпрос остава най-важният при изясняване същността, организацията и функцията на новосъздадената българска държава. За столица на държавата е избрана Плиска. Именно близостта на първата българска столица ни дава известни основания да мислим, че тук по тези земи, както се казва в легендата , Аспарух забива меча си в земята с думите “ТТук ще бъде България!" – под това небе, на тази земя. Образът на Аспарух нямак конкретна достоверност, нямаме сведения, които да ни кажат какъв е бил той, но всеки ще търси и намира в него образа на Първосъздателя.

Зад него в триумфален ход е конят – верният приятел на прабългарите.

А ниско долу в ляво от ханът е кучето – животното за жертвоприношение на прабългарите.

Прототип на коня и кучето авторите са потърсили в релефа на Мадарските скали.

Над коня вляво са изсечени фрагменти от “Именникът на българските ханове” – най - стария писмен домашен извор за българската история с важно познавателно, културно - историческо и обществено – политическо значение.

Съдържа сведения за езика, летоброенето и обществено - политическия живот на прабългарите.

Под копитото на коня авторите са искали да изобразят земята, върху която стъпват прабългарите - Орфей със своята арфа, който с чуден и дивен глас, удивява хора и животни, четири феи богини на сезонните времена и един слънчев часовник.